:: Начало :: Галерия  :: Връзки  :: За контакти 
  Новини
  Стандарти
  Библиотека
  Клубове
  Развъдници
  База кучета
  Форум
  Библиотека

Произход на домашното куче

Домашното куче (Canis domesticus) е бозайник от семейство Кучета на разред Хищници.
Изясняването на произхода на домашното куче и до ден днешен остава трудно разрешима задача. Сложността се заключава в това, че кучета са удивително разнообразна и широко изменчива група. По степен на морфологична изменчивост домашното кучето, което учените считат за един вид, напълно може да се съпостави с представители на цялото семейство кучета (Canis), наброяващо повече от тридесет вида. Още повече, че много диви представители от това семейство съответстват в общи линии на сходни с тях по външен вид породи домашни кучета.

Болшинството от автори в миналото са считали вълка, койота и чакала за предци на домашното куче. Останалите видове от семейство Кучета (Canis), фигурират като възможни прародители в много по-малка степен.

Съществуват две основни гледни точки за произхода на домашното куче. Първата, че то произхожда от няколко предци (полифилитичната теория) и втората, че негов предтечата е само един (монофилитичната теория).
Един от първите защитници на полифилитичната теория е френският натуралист Сент Илер (Isidore Geoffroy Saint-Hilaire). Поддръжник на тази теория е и съвременникът му, английският учен Чарлз Дарвин (Charles Robert Darwin), развил своята теория във втория си труд \"Изменения на домашните животни и културните растения\" (The Variation of Animals and Plant under Domestification) от 1868 г. В подкрепа на полифилитичната теория немският специалист по домашни животни и професор по зоология Келер (K. Keller) привел следните съображения:

1. домашни кучета, при които от самото начало са изразени признаци на порода, едновременно се появяват в далечно разположени една от друга културни области;
2. домашни кучета, живеещи в различни области, имат сходство с обитаващите там диви кучета - аргумент взет от Дарвин;
3. прекалено разнообразната и нееднородна група домашни кучета, да може да се обясни единствено с искуствен подбор на потомци произлезли от един предтеча.

Действително нито едно домашно животно няма такъв широк спектър от толкова различни една на друга породи, като домашното куче.

Келер въвежда следните основни групи домашни кучета:

1. шпицообразни;
2. кучета - пария;
3. овчарки;
4. хрътки и произлезли от тях гончета;
5. догообразни кучета;
6. кучета от новия свят, до появата на европейците там.

За предтеча на шпицообразните кучета Келер обявява обикновения чакал. От него произлизат и азиатските кучета-пария, така като африканските кучета-пария произлизат от африканският чакал-вълк, който днес се счита за обикновен чакал. Групата на овчарките, според Келер, произлиза от индийския вълк, който в началото на XX-ти век е считан за самостоятелен вид, а днес е класифициран като подвид на сивия вълк. Произходът на хрътките е много древен. Те се споменават още по време на Древен Египет, когато били използвани за лов на антилопи. От хрътките се появяват типичните гончета. В египетските пирамиди има старинни изображения, наподобяващи дакели с изправени уши.

В друга древна цивилизация - Шумеро-Вавилонската са открити много ранни свидетелства за съществуването на догообразните. Летописи упоменават за тях 4000 г. пр.н.е. Мнозинството автори считат че всички догообразни произхождат от тибетския мастиф, който пък е произлязъл от тибетския вълк. Напълно изчезналият в наши дни тибетски вълк, бил подобен на обикновен вълк, но с черна окраска и по-мощна конструкция. Тибетският мастиф, много внушително куче, е описан от Марко Поло през 1300 година. През този период той е използван за лов на диви бикове.

В книгата на Конрад Лоренц (Konrad Lorenz) \"Човекът намира приятел\" (Man Meets Dog) от 1950 г. може да се прочете, че всички кучета са произлезли от вълка и чакала. Лоренц счита, че всички породи кучета се делят на \"вълчи\" и \"чакалести\". За разрешаването на въпроса към кой вид спада кучето, той се ориентира основно по неговото поведение.
Руският учен биолог Клим Тимофеевич Сулимов, занимаващ се с хибридизация на чакал и куче, се съмнява че обикновенния чакал е предтеча на кучетата
- \"тези видове прекалено много се отличават по своите характерни движения и общ поведенчески рисунак. А вълка и кучето без особени усилия намират необходимото взаимно разбирателство. Вълците и кучетата се кръстосват не само в искуствени условия, но и в природата, когато вълчицата или вълка не намерят партньор от средите на своето племе\".

Съвременната кучешка фауна е бедно и жалко подобие на тази, съществувала на земята по време на късния плейстоцен, когато започва процеса на одомашаване на кучето. Сулимов счита, че един от предците на кучето може да е приличащ на койота изчезнал вид. Случаи на хибридизация на койот (степен вълк) и куче са известни даже и в природата.

През последните години разрешаването на въпроса за произхода на кучето значително напредва. На база достиженията на съвременната наука, особено генетиката, много учени считат, че независимо от голямото разнообразие на кучетата, те произхождат от един вълкоподобен предтеча, от който произлизат, от една страна кучето, а от друга вълка. Никое куче не произлиза директно от вълка, в съвременният му вид.

Като потвърждение на казаното служи факта, че и вълка, и кучето имат идентичен брой хромозоми - 78. У чакала, макар че броя на хромозомите е същият, хромозомният набор е различен, което го отхвърля като родоначалник на кучето.

Какъвто и да е произхода на кучето, едно нещо е неуспоримо - кучето е първото животно, опитомено и одомашено от човека.

Съдейки по археологически разкопки, това е станало през каменната ера, когато древните хора все още не са се занимавали със земеделие и скотовъдство, а добивали храна и дрехи чрез лов. Най-старите останки от домашно куче в Европа са открити през 1914 г. в местност край Бон и датират от преди 14 хиляди години. В Англия са открити останки датиращи от 7200-7900 г. пр. н. е. В Иран са открити находки на възраст 11,5 хиляди години. Почти на същата възраст (9500-8500 г. пр.н.е.) са и останките открити в пещерата Беверхед в Айдахо.

Съвременните находки на кости на кучета, намерени при разкопки на човешки селища от каменната ера, свидетелстват за това, че предците на домашните кучета обитавали в близост до селищата на първобитния човек и се припитавали от неговите хранителни остатъци. Това най-вероятно способствало за постепенното им опитомяване.
То се извършвало в различни райони, вследствие на което те придобили значително разнообразие. Всичко това е помогнало на човека да създаде различни кучета с различни поведение и екстериор.

Конрад Лоренц счита, че в началото човека е привлякъл чакала, защото той усещал приближаването на големите хищници и други врагове. После кучетата станали помощници в лова. Друга картина се получава, ако приемем, че предците на кучетата са използвани именно за лов. Очевидно, за това по-подходящи биха били вълците или други животни по-силни от чакала. Така или иначе \"първокучето\" е трябвало да бъде животно със силно изразена социализация, т.е. способност да привиква и да се привързва към други същества, в това число и човека. От съществуващите родственици на кучето, вълка е най-социален, макар че и при чакала, и при койота тези свойства са добре развити.

Необходимо условие за процеса на одомашаване били лоялността и липсата на агресия към човека. Много автори смятат, че именно агресията по отношение на човека е най-важния фактор.

През 1862 г. в наколни постройки в швеицарските езера били открити останки, отнасящи се към периода на неолита (около 10000 г. пр. н.е.). Те принадлежали на куче с неголям ръст, което нарекли торфно (блатно). По-късно останки от подобни кучета били открити при разкопки в близост до Мюнхен, в Померания, в пещери в Белгия, около Майнц, в египетски гробници, по крайбрежието на Ладожкото езеро в Русия. Много малко от тези кучета били с по-голям ръст.

На по-късен етап, с изменение и подобрение на условията на живот на древните хора, особено при прехода към уседнал начин на живот и познания по земеделие и скотовъдство, се разширява и повишава нуждата от кучета. Това подбудило човека към развъждане на специализирани породи. Чрез изкуствен подбор започнал да произвежда кучета с полезни за него качества. Появили се и други методи за усъвършенстване на кучетата.
Така например по твърдения на древноримския писател Плиний, галите кръстосвали в горите женски кучета с вълци, за да може кученцата да притежават качества характерни за вълка - непретенциозност, голяма издръжливост и свирепост.
При активни въздействия на човека и целенасочена племенна дейност в различни части на света били създадени и разпространени различни породи кучета, подходящи за лов, охрана на жилища и домашни животни, пренос на товари, военни цели и др.

Древногръцкият философ Арсистотел, живял 384-322 г. пр.н.е. е първият, опитал се да класифицира породите кучета. Той класифицира кучетата в следните 5 породи:
- Египетски кучета;
- Епирски кучета;
- Мелитски кучета;
- Молоси;
- Молосо-лаконски кръстоски.

Пръв за кучетата, като е давал съвети за тяхното отглеждане, е писал древноримският писател Овидий, живял около 43-18 г. пр.н.е.

Днес в света са известни около 700 породи кучета.   
 
  Още статии
 Тазобедрена дисплазия
 Генетични основи на селекцията
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част V
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част IV
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част III
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част II
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част I
 Класификация на домашните кучета
 Поведение на кучето
 Анатомия на кучето
 Произход на домашното куче
   стр. 1 от 1    >>
 
  Copyright (c) 2006 - 2017 bgDogs.net