:: Начало :: Галерия  :: Връзки  :: За контакти 
  Новини
  Стандарти
  Библиотека
  Клубове
  Развъдници
  База кучета
  Форум
  Библиотека

Тазобедрена дисплазия

Автор: Д-р Владислав Златинов (zlatinov_vet@yahoo.com)
Централна Ветеринарна Клиника


Тазобедрената дисплазия е доста често срещано дегенеративно ставно заболяване. Досега медицината е установила доста факти за заболяването, има неща които се подозират относно него и за съжаление има и доста неизяснени фактори. Следващата статия разкрива доста информация за дисплазията и се надяваме, че ще разграничи фактите от теорията, хипотезите и мненията.


Какво представлява дисплазията?

За да се разбере какво е дисплазията е необходимо да се знае основата в анатомията на тазобедрената става. Тази става свързва задния крайник с таза и се състои от кръгла част (бедрена глава) и ямка (ацетабулум, част от таза). При нормалната става, бедрената глава се движи гладко в ацетабулума. За улеснение на движението, формата на двете кости пасва перфектно, като ямката плътно обхваща бедрената глава. За по-голяма здравина двете части са свързани със ставна връзка. Също така ставната капсула, която е много здрава съединителнотъканна връзка, обхваща и свързва двете кости. Участъкът, в който двете кости имат контакт се нарича ставна повърхност и е покрит от перфектно гладък ставен хрущял. При здравото куче всички тези особености осигуряват ставата да работи гладко и да е стабилна.



Дисплазията е резултат от неправилното формиране на тазобедрената става при растящото куче. Може да бъде двустранна или не. Развива се вследствие на твърде слабите мускули, връзки и ставна капсула, които я заобикалят. Повечето кучета с дисплазия се раждат с нормални стави, но поради генетични и вероятно други фактори, меките тъкани около ставата се формират неправилно по време на растежа. Най-важният елемент е фактът, че костите не се задържат плътно една до друга, а леко се движат една спрямо друга. Ставната капсула и връзката се преразтягат, което допринася за допълнителна нестабилност на ставата. Впоследствие на това ставните повърхности на двете кости губят контакт една с друга. Това отделяне на костите се нарича сублуксация, и сам по себе си този елемент предизвиква последващите проблеми при дисплазията.





Какви са признаците на дисплазията?

Кучета от всякаква възраст могат да имат признаци на дисплазия и последващия остеоартрит. В много тежки случаи, дори кученца на възраст около пет месеца могат да показват признаци на болка и дискомфорт след физическа активност. Без лечение такива кученца могат да стигнат до невъзможност за придвижване на 2-3 годишна възраст. Най-често обаче клиничните признаци се появяват при кучета на средна или напреднала възраст.

Клиничните признаци на дисплазията могат да бъдат следните - ходене или тичане с променена походка, особено с така наречената "Bunny hoping gate" (подскоци с двата крака едновременно). Схванатост и болка след разходка или сутрин след ставане, някои кучета куцат и показват намалено желание за двигателна активност. С влошаване на състоянието, се намалява мускулният тонус, някои животни имат нужда от помощ, за да се изправят. Много собственици смятат, че това е нормално състояние поради възрастта, но често се шокират от подобрението и липсата на болка, след започване на лечение.

Кой боледува от дисплазия?

Боледуват предимно кучета от едрите и гигантските породи. По-рядко се засягат средни или дори дребни породи. Обикновено се засягат чистопородни кучета, но се засягат и смесени, особено при комбинация от породи , предразположени към заболяването. Немска овчарка, Лабрадор и Голдън ретривър, Ротвайлер, Немски дог и Санбернар изглежда, че имат предразположеност, макар че това може да се дължи на популярността на породата - от там статистически по-често откриване на проблема. От друга страна хрътките имат най-слаб процент от засягане от дисплазия.

Кои са рисковите фактори за развитието на дисплазия?

Дисплазията се причинява от халтавост на ставата. Тази халтавост води до износване и увреждане на ставния хрущял, причиняващо болка и развитие на остеоартрит. Този патологичен процес е ясен, противоречия съществуват по отношение на това какво предразполага опредени животни за развитие на болестта.

Почти всички проучвания показват генетичен наследствен фактор. Ако родителите страдат от дисплазия много е вероятно и потомството им също да я развие. Според някои автори причината за дисплазия е изцяло генетична, докато според други наследствеността е фактор, допринасящ с едва 25% за развитието и. Ясно е едно, че честотата на заболяването може да се увеличи или напротив намали според провеждана селективна развъдна програма. Ако се кръстосат две кучета с дисплазия е много вероятно потомството да страда от същата, но не е задължително всички кучета да покажат еднакви признаци или въобще признаци могат да липсват. За съжаление обаче тези животни предават заболяването в поколението си, където то се проявява в различна степен. Това е причината да е много трудно изкореняването на дисплазията като заболяване, от дадена породна линия.

Храненето е другият важен фактор. Установено е, че при животните с наднормено тегло риска за развитие на дисплазия е значително по-висок, това важи особено за бързо растящите животни във възраст между 3-10 месеца. При възрастните кучета с вече развило се заболяване, наднорменото тегло стимулира по-бързото прогресиране на дегенеративните промени в ставите, от там влошаване на клиничните признаци. Изследванията по отношение количеството на калций и протеин в диетата на растящите кучета и риска от дисплазия засега имат противоречиви резултати.

Двигателната активност е друг рисков фактор. Изглежда, че при кученцата от предразположените породи, прекомерната двигателна активност допринася за развитието на дисплазия. В същото време се знае, че за животните с добре развити мускули на задните крака, това заболяване по-рядко е проблем. Така, че упражненията и поддържането на развита мускулна маса, намаляват риска от дисплазия. Умерената активност, която тренира седалищните мускули, плуване и тичане, изглежда добра идея. Активности, които оказват голям натиск върху ставите - например игра, свързана със стремеж за скачане, са противопоказани.

Как се диагностицира дисплазията?

Диагнозата при кучетата, които показват признаци на артрит и болка, обикновено се поставя чрез комбинация от клиничен преглед и рентгенографско изследване. При напреднала форма на дисплазия с явен остеоартрит - поставянето на диагноза обикновено е лесно. Когато става въпрос за здрави животни, които нямат клинични признаци, но ще се използват за разплод, определянето дали кучето е незасегнато от дисплазия може да бъде по-трудно. Същото важи и за млади кучета от 4 до 6 месечна възраст.

Съществуват голям брой клинични проби и тестове за откриване на ненормална халтавост на тазобедрената става - тест с екстензия, тест със сублуксация, тест с аксиална компресия, iliopsoas testing, Ortolani, Barlow, Bardens тестове и др.

Рентгенографски най-обективните показатели са: ъгъл на Норберг-Олсен, индекс на дистракция, DAR ъгъл, като рентгеновите снимки разкриващи тези показатели са в 6 различни проекции.    
 
  Още статии
 Тазобедрена дисплазия
 Генетични основи на селекцията
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част V
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част IV
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част III
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част II
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част I
 Класификация на домашните кучета
 Поведение на кучето
 Анатомия на кучето
 Произход на домашното куче
<<    стр. 1 от 1   
 
  Copyright (c) 2006 - 2017 bgDogs.net