:: Начало :: Галерия  :: Връзки  :: За контакти 
  Новини
  Стандарти
  Библиотека
  Клубове
  Развъдници
  База кучета
  Форум
  Библиотека

Класификация на домашните кучета

Класификация на породите по произход


Шпицове, пинчери и териери



Счита се, че шпицовете, пинчерите и териерите произлизат от торфните (блатните) кучета.

Шпицообразни кучета
Шпицообразните кучета се разделят на три подвида - съвременни шпицове, лайки и впрегатни кучета.

Съвременни шпицове - характеризират се със заострена, лисича муцуна, изправени островърхи уши, гъста, дълга пухкава козина, пухкава и завита на колеко опашка.
Използват се като стражеви кучета, а някои и като впрегатни и пастирски.

Лайки - кучета с малък до среден ръст, от сух до здраво сух тип конституция, уравновесено поведение и изразена вродена ловна страст. Козината им е съставена от твърд прав покривен косъм и много добре развито, гъсто подкосмие, отлично защитаващи кучето от суровите климатични условия. Кучетата са компактни, със суха глава с клиновидна форма, сравнително остра муцуна, неголеми изправени, с триъгълна форма и остри върхове уши, и завита на гърба или на колело опашка.
Използват се като ловни, пастирски и впрегатни кучета.

Впрегатни кучета - имат северноазиатски произход, като вероятно произхождат от кръстоски на торфни кучета с вълци. Те са едри, вълкоподобни кучета, със здраво или грубо телосложение, с мощна мускулатура и обилна космена покривка, способна да ги защити от лютите студове, бури и ветрове. Използват се като впрегатни животни, а така също и за гонки с кучешки впрягове.

Териери и бултериери

Групата на териерите произлиза от британските острови, откъдето те са разселени по целия свят и са придобили заслужена популярност. Бултериерите са създаден от кръстосване на булдози и териери и са известни от повече от 2000 години, от времето на завладяването на британските острови от римляните.

Териерите са подвижни, внимателни, жизнени и весели кучета, предани и с чуство за собствено достойнство, съхранявайки всички тези качества до дълбока старост.
Използват се за лов на подземни животни (лисици, бурсуци), а така също за лов на видри и друг не много голям дивеч, както и за борба с плъхове. До забраната им са използвани и за кучешки боеве. В днешно време териерите се използват предимно като декоративни кучета и само малка част от тях като ловни, макар че ловните им качества са толкова силни, че почти всички териери могат да се използват за лов.

Пинчери и шнауцери

Това се европейски континентални породи, споменати за първи път през XV-ти век. Много по-млада група от шпицовете и вероятно произхождат от тях.

Отличават се с здрава, но не груба костна система, много добре развита муслулатура и нежна, тънка кожа. Главата е силна, пропорционална на обемистия гръден кош, удължена, клиновидна, с добре развит стоп. Ушите са високо поставени и по-често купирани, но в естествено състояние са висящи на хрущял и плътно прилегнали към главата на кучето. Шията е силна, с плавна извивка, елегантна. Гръдният кош е овален в сечение, подчертаващ наголемите размери на изящния и овален корем. Крайниците имат пропорционална дължина по отношение на тялото. Форматът телосложение е квадратен. Задните крайници са с много добре изразени стави. Опашката е високо поставена, често късо купирана. По отношение на стопанина са много предани, а при неговата защита безстрашни и злобни.
Използват се предимно за защита и ескортиране.

Догообразни кучета



Тази група е с азиатски произход. Съществува мнение, че тибетският мастиф се явява родоначалник на всички догообразни кучета. В днешно време съществуват два различни вида тибетски дога, а на територията на Пакистан съществува още една разновидност - алангу. В древноста са ги наричали още "ловни мастифи" и са ги считали за потомци на съпровождащите, през VII век пр.н.е, сако-месагетски племена кучета.

Като правило от една в друга статии се пренасят свидетелства на съвременници на Александър Македонски, описания на кучета, направени от Марко Поло, и цитати от класическата киноложка литература от XIX-ти век.
Все по-често обаче могат да се намерят сведения за бойните и стражеви кучета на дрангианците, живели в долината на река Анд и създали своя култура много преди антична Гърция. Така в откъслечните сведения за дрангианците, Дейвид Хенкок открил упоменаване на рижи, с тигрова окраска кучета, принадлежащи на жреците и всяващи ужас със своя вид, нрав и глас. Тази находка е интересна и поради факта, че нито Александър Македонски, нито негови историци споменават тибетски кучета. В своите записки те назовават конкретно друга порода - индийски дог. И не би могло да бъде по друг начин, след като той никога не е посещавал Тибет.

Достатъчен е бегъл поглед на картата на завоеванията на великия пълководец, за да се убедим, че границите на неговата империя минава на североизток по територията на днешните Афганистан и Пакистан, достига до средното течение на река Сърдари и върховете Амудари, а на югоизток се спуска по крайбрежието на Аравийско море и по западният бряг на река Инд. Тъй като империята се е простирала от Елада до Индия през цяла Мала Азия и Персия, то е очевидно, че на път за Индия армията на Александър Велики преминала през земи, отдавна прославили се с бойните си кучета. Така вероятно в Гърция в качеството си на трофеи са попаднали и предци на съвременните овчарки от Анадола, и бойните Асирийски догове, и вероятно арийските молоси. Всички тези породи били с малоазиатски произход, за което свидетелстват архиологичните находки на останки от подобни кучета на територите на днешните Турция и Иран, отнасящи се към късния неолит. Така твърдението, че всички догообразни произхождат от тибетския мастиф, се оказва спорно и много прибързано.

Киноложката литература на XIX-ти век се отличава с изобилие от трудове за лов и развъждане на кучета, отличителна черта на които, по основателните забележки на експерта по догообразни кучета Дейвид Хенкок, се явява "тенденциозността и плагиатството". Сред фундаменталните исторически трудове от това време е и "История на мастифа" на Уин.

Едно предположение многократно повторено се превръща в абсолютна истина в съзнанието на последващите поколения кинолози, поради което гледната точка на Уин присъства и досега в книгите за развъждане на кучета.
Обаче потдръжниците на тази теория трябва да обърнат внимание на очевидният факт, че прехода на човека от лов към скотовъдство и земеделие, при който се появява нуждата от пастирски и стражеви кучета, очевидно не е станал в Тибет, което означава че хипотезата за азиатско-месопотамският генезис на тежките догообразни кучета, следва да е най-логичен.

На външен вид догообразните кучета се характеризират със здрави кости, отлично развита и добре изразена мускулатура, типичен облик на главата, която е най-отличителният белег за всяка породна група. При всички догообразни главата е масивна и тежка, с дълбока муцуна, леко изразен стоп, квадратна на вид носна гъба. Муцуната при някои кучета е скъсена, което придава твърде забележима и очевидна разлика. При догообразните има анатомична особеност в конструкцията на тялото, която не се забелязват при другите породи кучета. Тя се заключава в своеобразното разположение на лопатките спрямо гръдния кош, което се отразява на постава на предните крайници - лактите се движат свободно. Това е удобно не толкова при бяг, колкото при борба.

В началото догообразните кучета са използват за охрана, а в днешно време предимно като кучета компаньони. Но повечето от тези кучета са запазили своите работни качества и могат да се използват и като стражеви.

Догообразните биват няколко подгрупи:

Големи пастирски кучета - към тази подгрупа се отнясят такива породи, като тибетски мастиф, кавказка и средноазиатска овчарки, комондор, кувас, маремма, пиринейска овчарка, швейцарските овчарки, а така също и българското обчарско куче.
Съвременни късокосмести догове и бойни породи. Към тях се отнасят мастифи, булмастиф, дог от Бордо, булдог, боксер, немски дог, ротвайлер и много други. Отличават се с къса козина, често сбръчкана кожа по главата и муцуната, а при боксера и булдога много скъсена муцуна. Късокосместите догообразни винаги са живели с човека, в неговото жилище, поради което се отличават от пастирските по по-голямата податливост на дресура и безгранична преданост към стопанина. Много от тях са абсолютно непригодни за дворни стражеви кучета.
Дългокосмести догообразни - нюфаундленд, санбернар, леонбергер, лендзир и др. Тези породи са възникнали чрез кръстоски на догообразни северни породи и се отличават със спокоен характер и привързаност към човека.

Хрътки



От голямото разнообразие праисторически кучета сe е сформирала група породи, съвършено различни от споменатите по-горе шпицообразни. Техни изображения могат да се видят на паметници от ранни цивилизации и документи от древен Египет, датиращи от 5000 години пр. н.е. Тева са праисторическите хрътки и хръткоподобни кучета от Средиземноморието и Близкият изток. Те се отличават от своите северни събратя по телосложение, способности и поведение. Тези различия се явили вслвдствие малкото контакти на северноевропейските и азиатските вълци, а с това и хрътките станали съвършено различни от северните кучета. Хрътките ловуват като преследват дивеча докато го заловят. Такъв вид лов е възможен само при съвършена анатомия, каквато притежават тези кучета - прекрасни спринтьори.

Западни хрътки

Южни хрътки - в южноевропейските и северноафрикански области съществуват кучета, много приличащи по външен вид на хрътките. Те има типично за хрътка телосложение. Тези кучета много наподобяват фараоновите кучета. Имат изправени уши, при лов използват не само зрението, а могат да гонят дивеч по следа с глас, като гончета. Основното им предназначени е за лов.

Северни хрътки - в северните европейски райони на базата на южните хрътки с помоща на кръстосване с много други породи кучета, а даже и с вълци се появяват силни северни хрътки, като дийхаунд и ирландски вълкодав. Те имат висящи завъртени назад уши. При преследване на жертвата използват зрение, а не лай. Използват се за лов на зайци и вълци.

Източни хрътки

Такива са руската, персийската, арабската, афганската и др. хрътки. Характерни са с висящите уши и често дълга козина. Използват се за лов.

Овчарки



Те произхождат от бронзовите кучета (4-5 хил. г. пр. н.е.). Овчарките са едни от древните породи. Келер счита овчарките за толкова древни, колкото догообразните, хрътките и шпицовете. Най-близо до групата на овчарките е групата на големите пастирски кучета от групата на догообразните. Но за разлика от тях, при овчарките наред с охраната на стадата стоят и много по-сложни задачи. Те са длъжни да познават своите животи, да ги задържат заедно в стадото, да ги карат на паша и да следят за тях, за да не се пречи на стопанина им по същото време да върши друга селскостопанска работа. При това те трябва непрекъснато да обикалят в кръг стадото, без възможност и право на никакъв отдих. За да се справят с поставените им задачи не е нужно те да са много силни и издръжливи, а е по-важно да са послушни и податливи на обучение. Основното качество на овчарките е страстта им към работа и желанието им да изпълнят своите задължения.

Външният им вид се характеризира с поставена под ъгъл около 60 градуса, по отношение на тялото, шия, глава с клиновидна форма, с изправени островърхи уши. Гръдният кош е обемен и умерено широк, коремът е повдигнат, крупата полегата и удължена, крайниците паралелно поставени и средно дълги. Опашката е обичайно отпусната надолу или саблевидна. Козината е много гъста и твърда, практически винаги дълга, като може да е права, вълниста или рунтава и се явява отлична защита за тялото.
Овчарките се използват основно за пастирска работа, охрана, кучета водачи и служебни.

Гончета и сходни породи



В същото време, когато съществували бронзовите кучета, съществували и кучета от друг тип - пепелни. Те били средно големи и се отличавали от бронзовите по формата на черепа. Именно тези кучета се явяват предци на съвременните гочета и сходни породи.

Тази група кучета се дели на три подгрупи - гончета, птичари и ритривъри.

Съвременни гончета

Гончета - характеризират се с висящи, пропорционални на главата уши с ясно изразен задтилен издатък, права или саблевидна опашка. Основно се използват за лов.

Кръвоследници - с висящи, пропорционални на главата уши с ясно изразен задтилен издатък, права или саблевидна опашка. По правило тези кучета имат суров тип конституция. Използват се за намиране на прострелян дивеч.

Дакели - с увиснали уши, издължено тяло, къси крайници и права опашка. Използват се за лов под земята.

Птичари

Тази група кучета е по-млада от гончетата. За пръв път се споменава за неголеми ловни кучета, използвани по време на лов със соколи, за вдигане на пернатия дивеч през X-ти век в Уелс.

Континентални птичари - произхождат от гончета и кръвоследници. Най-старарите породи от тази група са браците.

Английски птичари - сетери и пойнтери.

Спаниели. Настоящите спаниели се появяват в Англия през XIV-ти век.

Ритривъри

Ритривърите се развъждат за апорт на отстреляния дивеч. В Европа тази задача се изпълнява от така наречените водни кучета. Европейските породи са по-стари от ритривърите създадени на американския континент. Американските и европейските ритривъри в общи линии не се явяват родствена група и обидинението е чисто условно.

Ритривъри с американски произход - лабрадори, златисти, гладкокосмести, чезапикбей и др. ритривъри.

Ритривъри с европейски произход - представители на тази група са пудели, ирландски воден спаниел, логато романьоло, португалско водно куче и др. За тези кучета е характерна дългата къдрава козина.

Декоративни кучета



Групата на декоративните кучета е много разнообразна и трудно може да се определи нейния произход.

Западни декоративни кучета - болонките са доста древна група. За приличащи на болонки кучета говорят Аристотел и Плиний - старши.

Източни декоративни кучета. Това е още по-древна група. Нейни представители се явяват тибетски териер, шицу, ласа апсо, пекинез, японски хин и др.

Голи кучета и декоративни кучета от Централна Америка. Представители на тази група са мексиканското и перуанкото голи кучета, чихуахуа, китайското голо куче и др.

Класификация на породите според предназначението им


При тази класификация се оформят две основни породни групи - ловни и неловни.

Ловните породи кучета на свой ред се делят на:



- гончета;
- кръвоследници (за намиране на прострелян дивеч);
- хрътки (ловуват със зрение);
- птичари и сетери (за лов на пернат дивеч);
- спаниели (за лов на водоплаващи птици и из храсталаци);
- ритривъри (за апорт на отстрелян дивеч);
- дакели и ловни териери (за лов под земята);
- ловни лайки.

Към неловните породи кучета се отнасят:



- пстирски кучета (овчарки, догообразни, лайки);
- стражеви (догообразни, шпицове, пинчери и шнауцери);
- спортни (някои териери, впрегатни лайки);
- декоративни (декоративни териери, спаниели, пинчери, западни и източни декоративни кучета, някои догообразни кучета, като шарпей, английски и френски булдози, мопс и др., левретка, далматин и др.).

Критериите по които се образуват тези групи, са твърде изменчиви и често произволни. Основата на тези критерии са това за което се използват съответните кучета.

Срещат се и някой други разделения според използването на кучетата:



- ловни, спортно-служебни и декоративни;
- ловни, спортно-ловни, служебни, спортно-служебни, спортно-декоративни и домашно-декоративни.

Класификация на породите по размер


- Много малки кучета - ръст 30 см и тегло не повече от 5 кг;
- Малки кучета - ръст 30 - 40 см и тегло 5 - 10 кг;
- Средни кучета - ръст 40 - 56 см и тегло 10 - 20 кг;
- Големи кучета - ръст 56 - 65 см и тегло 20 - 30 кг;
- Много големи кучета - ръст 65 - 75 см и тегло 30 - 50 кг;
- Гигантски породи - ръст над 75 см и тегло над 50 кг.

Класификация според реномираните киноложки организации


Трите най-реномирани киноложки организации в света са Международната федерация по кинология (FCI), Американския кенъл клуб (AKC) и Британския кенъл клуб (The CK). Те систематизират породите според екстериора и предназначението на кучето. Класификациите на породите според тези организации са както следва:

Международа Асоциация по Кинология (FCI)



Според МФК породите кучета са разделени в 10 групи:
Група 1: Овчарски и пастирски кучета (с изключение на швейцарските пастирски кучета)
Група 2: Пинчери и шнауцери, молосоидни породи, швейцарски планински и пастирски кучета, и други породи
Група 3: Териери
Група 4: Дакели
Група 5: Шпицове и примитиви
Група 6: Гончета, кръвоследници и сродни породи
Група 7: Кучета, работещи със стойка
Група 8: Апортиращи, претърсващи и водни кучета
Група 9: Компаньони и игривки
Група 10: Хрътки
Условно признати породи

Британски Кенъл Клуб (The KC)



Британският Кенъл Клуб, класифицира породите по следния начин:
гончета; ловни кучета; териери; ползвателни кучета; работни кучета; декоративни кучета и пастирски кучета.

Американски Кенъл Клуб (AKC)



Американският кенъл клуб, разделя породите на:
спортни кучета; ловни кучета; работни кучета; териери; декоративни кучета; неспортни кучета; пастирски кучета и смесен клас.    
 
  Още статии
 Тазобедрена дисплазия
 Генетични основи на селекцията
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част V
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част IV
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част III
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част II
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част I
 Класификация на домашните кучета
 Поведение на кучето
 Анатомия на кучето
 Произход на домашното куче
   стр. 1 от 1    >>
 
  Copyright (c) 2006 - 2017 bgDogs.net