:: Начало :: Галерия  :: Връзки  :: За контакти 
  Новини
  Стандарти
  Библиотека
  Клубове
  Развъдници
  База кучета
  Форум
  Библиотека

Организация на развъдната дейност в кинологията - част I

Развъждането е комбинация между наука и изкуство. Голяма част от собствениците на кучета практикуват безразборно съешаване между братя и сестри, между братовчеди, между родители и потомци. Други се придържат изключително към неродствено съешаване. Трети съешават своето куче с първото попаднало им от противополжния пол, изхождайки единствено от факта, че съответното животно предизвиква зрително възхищение. За съжаление тази хаотичност и липса на всякаква система в размножителния процес от много хора се определя като развъждане. Такива собственици на кучета се захващат с тази дейност напълно случайно, ръководени единствено от факта, че имат куче и непременно трябва да получат потомство от него. Често водещ фактор се явява и пресметливостта, че от „производството” на кучета могат да се изкарват пари, независимо от качество на получените приплоди.

Не може да се иска всеки развъдчик да има сериозни познания по генетика, но всеки, претендиращ, че се занимава с развъждане трябва да е запознат поне със съществените моменти от биологията на кучето.

Гените са носители на наследствеността. Те са разпределени по такъв начин, че всеки от тях заема определено място върху хромозомата. Всеки ген съдържа конкретни наследствени качества и контролира проявяването на различни характеристики в животното.

Кучето има 78 хромозоми (39 двойки), съдържащи хиляди гени. Ако не настъпи мутация, гените се предават непроменени от поколение на поколение. Когато говорим за хромозомна наследственост влиянието на двата родителя е еднакво. Изключение правят само случаите на наследственост, свързана с пола. По правило гените, намиращи се на една хромозома се унаследяват заедно. Всеки белег или характеристика на кучето се определя от конкретни гени, от които едната половина са унаследени от бащата, а другата половина – от майката.


Унаследяване особеностите на екстериора, работните качества и възпроизводителните способности.



Цвят на космената покривка.

Цветът на космената покривка е един от важните признаци при селекцията на кучетата. Причината е, че всяка порода има допустим спектър в окраската си. Този спектър трябва да се съблюдава при формирането на разплодни двойки с цел съответната окраска да се предава на потомците и затвърждава като характеризиращ породен белег.
Не може да се говори за окраската на космената покривка на база немотивирани описателни данни, неподплатени със съответните генетически формули, които определят съответният цвят на косменото покритие.

Трябва да се знае, че унаследяването на окраската на космената покривка при кучетата е съпътствано с множество затруднения:

1. Често за една и съща окраска при различните породи кучета се използва различна терминология;

2. Някои форми на окраска се формират дълго, което не позволява своевременното оценка по този екстериорен признак.

3. Проявата на субективизъм при определяне на дадена окраска, особено, когато са налице нюанси в пигментацията на космената покривка.

4. Недостатъчно данни, които да са статистически достоверни.

5. Изменения в отенъците на окраската поради различна дължина и структура на космената покривка.

6. Характерът на унаследяване на една и съща окраска може да бъде алтернативен при различните породи.

Унаследяването на окраската на космената покривка се обуславя от няколко гена с множество алели в различни неалелни взаимодействия. Поради тази причина редица окраски на космената покривка при кучетата се характеризират с непълна пенетрантност.
Повечето гени имат плейотропно действие. Такива са и гените, обуславящи окраската на космената покривка.

Структура на космената покривка.

Структурата на космената покривка са влияе от няколко гена. Дължината е един от най-изучените признаци. При повечето породи кучета късата космена покривка доминира над дългата. В същото време сред учените съществуват различни мнения по отношение на въпроса колко двойки гени контролират този признак. В редица експерименти е доказано, че наличието на провисналости на косъма (грива по долната част на шията, провисналости по долната част на опашката, т.н. шалвари по бутовете и др.) доминира над тяхната липса. Къдравата космена покривка (при пудела) доминира над правата и вълнистата.

Предполага се, че три двойки гени обуславят различните типове структура на космената покривка:

L – къса космена покривка, l – дълга космена покривка;
R – начупеност на космената покривка, r – отсъствие на начупеност и наличие на твърдокосменост;
N – липса на космена покривка, n – ген, позволяващ развитието на нормална окосменост.

Цвят на очите

Цветът на очите до известна степен корелира с цвета на космената покривка. Предполага се, че съществуват три алела за цвят на очите, които са с непълно доминиране.

Кучетата с генотип IrIr имат тъмни очи. Кучетата с генотип irir имат жълти очи, а в присъствието на ген dd цветът на очите ще бъде тъмносив. Алеломорфите на кафявия цвят bb отслабват действието на алела Ir до цвят на кестен. Алела irm отслабва алела Ir до орехов цвят, а алела iry – до светложълт.

Положение и размер на ушите

Полустоящите, колиподобни уши (HaHa) имат пълно доминиране над висящите (HH) уши и над стърчащите (hh) уши.

Форма на лапите и наличие на допълнителни пръсти.

Научната информация по отношение унаследяемостта на тези признаци е крайно недостатъчна и често противоречива. Предполага се, че т.н. „котешка лапа” има пълно или частично доминиране над удължената „заешка лапа”.
Според някои учени допълнителните пръсти на задните крайници доминират над липсата на такива. В същото време, при опити с кръстосване на кучета от породите коли с далматинци такова доминиране не е констатирано.

Унаследяване формата и дължината на опашката

Известният генетик в сферата на кинологията Малкълм Уйлис през 2000 г. изнася данни за унаследяването формата и дължината на опашката:

- пълно или непълно доминиране на късата опашка (Т) над опашка с нормална дължина (t) с летално действие в доминантно хомозиготно състояние.
- наличие на автозомно-доминантен ген с непълна пенетрантност, обусляващ къса и дебела опашка. Отборът по този признак може да доведе до съкращаване на опашните прешлени, а при инбридинг – до поява на индивиди с разцепване на прешлените.

Унаследяване на крипторхизма

Крипторхизмът е свързан с проявяването на рецесивен ген, свързан с Х-хромозомата. При нормалните мъжки и женски Х-хромозомите носят доминантен ген С, който осигурява липсата на аномалията. Поради тази причина при нормалните мъжки разплодници половите хромозоми се изразяват като XCY, а при женските – XCXC. При наличието на ген за крипторхизъм, генотипът на мъжкия ще бъде XeY. Женската може да бъде хетерозиготна по този ген XCXC. Става ясно, че разпространението на крипторхизма в потомството се реализира чрез майката – носителка на гена С.

Рецесивност и доминантност

Развъдчикът трябва да знае кои гени са рецесивни (скрити) и кои – доминантни (проявяващи).

Рецесивният ген може да не се проявява в поредица от поколения, докато не се „срещне” с друг такъв рецесивен ген. Ако някое куче е носител на рецесивни гени, които съдържат вредни за породата признаци, то ще ги предава незабелязано на потомците си, ще разпространява съответната рецесивност и в един далечен момент, ако негови потомци се съешат с кучета, които също носят в себе си подобни вредни рецесивни признаци, те ще „избухнат” с непоправими последици.

Наличието на доминантен ген е винаги явно – неговите признаци се проявяват в потомството. По този начин, ако даден доминантен ген е носител на вредни признаци, те се констатират лесно от развъдчика и това може да бъде отстранено бързо, без опасности за породата.

От генетична гледна точка има и трети, още по-объркващ момент. Не всички гени са абсолютно рецесивни или абсолютно доминантни. Така например някои фактори, определящи окраската на космената покривка могат да бъдат доминантни, но нямат външно проявление, ако не бъдат подкрепени от други гени, които могат да бъдат дори и рецесивни.

Има външни признаци, които при някои породи кучета са доминантни, а в същото време – при други са рецесивни.

Съешаването между две кучета не винаги дава съотношение, отговарящо на очакванията. За да бъдат достоверни резултатите от връзката между две кучета, е необходимо да се проследят повече потомци от няколко последователни кучила.

Развъдчикът трябва да умее в процеса на своята дейност да установи кои гени се явяват доминантни. От гледна точка на успешното развъждане обаче, е много по-важно да се знае кои гени се рецесивни.

Ако в новородено кученце е налице признак, който не се наблюдава при нито един от родителите му, това е показател, че признакът се контролира от рецесивни гени.

Най-често срещаните признаци, определяни от рецесивни гени са:
- Предна захапка;
- Задна захапка;
- Светла носна гъба;
- Светли очи;
- Малки уши;
- Стърчащи уши;
- Къса космена покривка (при характерна за породата дългокосменост);
- Мек косъм;
- Допълнителни пръсти;
- Глухота;
- Слепота;
- Страх от резки и силни звуци;
- Уриниране при възбуда;
- Склонност към образуване на камъни в бъбреците;
- Катаракта;
- Хемофилия и др.
Николай Атанасов
   
 
  Още статии
 Тазобедрена дисплазия
 Генетични основи на селекцията
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част V
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част IV
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част III
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част II
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част I
 Класификация на домашните кучета
 Поведение на кучето
 Анатомия на кучето
 Произход на домашното куче
   стр. 1 от 1    >>
 
  Copyright (c) 2006 - 2017 bgDogs.net