:: Начало :: Галерия  :: Връзки  :: За контакти 
  Новини
  Стандарти
  Библиотека
  Клубове
  Развъдници
  База кучета
  Форум
  Библиотека

Организация на развъдната дейност в кинологията - част II

Мутации



Автор на теорията за мутациите е Хуго де Фриз (Hugo de Vries, 1984 – 1935). За пръв път той въвежда термина в свои трудове от периода 1901-1903 г. Според де Фриз мутацията е еднократно скокоподобно (дискретно) изменение на наследствения признак в резултат на промени, които определят неговия наследствен фактор. Обект на изследванията на де Фриз били растения Вечерна звезда от род. Енотера (Oenothera).
Две години преди де Фриз руският учен С. Кожински в своя труд „Хетерогенезис и еволюция” (1899 г.) посочва редица примери на резки наследствени изменения при растенията.

Дарвин също посочва примери на еднократни изменения, довели до раждане на агнета с къси крака, поставили началото на нови породи овце (анконска и мошановска).
След задълбочени и продължителни изследвания в областта на молекулярната генетика, от средата на миналия век (1958 г.) излизат съобщения в които се разяснява, че в основата на мутациите на гена стоят точкови изменения в неговата структура или казано с други думи – извършва се замяна на отделни азотни основи в ДНК.

Мутационната теория на де Фриз включва в себе си редица положения, които са правилни в същността си, но други, според по-нататъшното развитие на науката са грешни.
Хуго де Фриз разграничава три вида мутации – ретрогресивни, дегресивни и прогресивни.

Ретрогресивните мутации настъпват в резултат на изпадане на ген или преминаването му в латентно състояние. Този вид мутации не трябва да се приема като някаква форма на израждане. В съчетание с други мутации, ретрогресивните могат да изпълняват известна приспособителна роля.

Дегресивните мутации са противоположни на ретрогресивните. Изразяват се в преход на гена в активно състояние. Дегресивните мутации могат да се появяват в еднаква степен при различни условия. Към мутациите от този тип се отнасят албинизма и противополжността му – пигментацията на космената покривка, рогатостта и безрогостта и др., които се сменят в процеса на последователни действия на мутиране.

Прогресивните мутации са тези, които могат да поставят началото на нови, елементарни видове. За възникването на такива нови видове Хуго де Фриз пише, че произлизат от изходните си форми благодарение прибавянето на ново свойство или по прогресивен път. В същото време ученият не успява да посочи примери на прогресивни мутации. В същото време те съществуват. По-късно науката въвежда за тях определението неоморфни мутации.

През 1927 г. Херман Мюлер (Hermann Joseph Muller, 1890-1967) предлага класификация на мутациите, която се базира на действието на мутантния ген за разлика от неговата изходна форма. Според Мюлер се различават следните видове мутации:
Аморфни, Хипоморфни, Хиперморфни, Антиморфни, Неоморфни.

В продължение на много години тази класификация е представлявала единствено исторически интерес, но с развитие на молекулярната генетика та придобива своята актуалност, а създателят й получава Нобелова награда по физиология и медицина за 1946 г.

Аморфните мутации водят до образуване на функционално неактивен генен продукт. В резултат на това признакът, който се контролира от този ген, не се развива. При кучетата към тези мутации се отнася албинизма, липсата на космена покривка, липсата на зъби. Подобни мутации при овцете и свинете предизвикват раждане на приплоди без крайници, при мишките се изразяват в липса на опашка и т.н. Често аморфните мутации са летални, когато са в хомозиготни гени. Смъртта настъпва през ембрионалния период.

Хипоморфните мутации водят до отслабване изразеността на даден признак (признаци) спрямо изходните форми. Често хипоморфния ефект се развива на молекулярно ниво и се изразява в по-ниска изразеност на активните ферменти, който контролират развитието на признака. Примери за хипоморфна мутация са джуджевидността при животните, отслабването на степените на окраска на космената покривка, недоразвитие на някои органи и т.н. В хомозиготно състояние хипоморфите може да бъдат летални.

Хиперморфните мутации водят до усилване на изразеността на признака. На молекулярно ниво хиперморфните мутации могат да доведат до отрицателни последствия. Например повишената активност на някои ферменти в мускулните клетки може да предизвика дистрофия (недоразвитие) на мускулите. В други случай хиперморфните мутации обуславят изключително високата продуктивност при някои видове животни (над 20 т. мляко за лактация от крава, почти ежедневно снасяне на яйца от кокошките, висок настриг вълна от овцете).

Антиморфните мутации водят до съществено изменение на характера на признака. Пример на антиморфна мутация при бозайниците е превръщането на потните жлези в млечни.

Неоморфните мутации водят до развитие на нов признак. За тях е характерно доминиране над изходната форма. Според еволюционната теория най-голямото и прогресивно развитие на видовете се дължи именно на неоморфните мутации.

В резултат на различията в структурата на гените и хромозомите и на измененията на броя на хромозомите в генома, е обособена класификация на мутациите според степента на въвличане на генома в мутационния процес.

Според тази класификация мутациите се разделят на:
- Генни,
- Хромозомни,
- Геномни.

Генните мутации настъпват в резултат на замяна на нуклеотидите в ДНК (или в РНК- съдържащите вируси и фаги). Повечето генни мутации се проявяват фенотипно, когато и двете копия на гена са засегнати в хомоложните хромозоми (т.н. хомозиготен генотип).

Хромозомните мутации (хромозомни аберации) настъпват при загуба на част от хромозомата, при присъединяване на хромозомен сегмент, при промяна на посоката на хромозомен сегмент, при обмяна на части между нехомоложни хромозоми и др. Всички тези процеси водят до загуба на част от наследствената информация. Когато се засяга структурата на отделна хромозома, хромозомната мутация се нарича още вътрехромозомна. Когато се засягат две нехомоложни хромозоми, хромозомната мутация се нарича междухромозомна. Хромозомните мутации в хомозиготно състояние са летални.

Хромозомните мутации имат специфични названия като делеция, дупликация, инсерция, инверсия, транслокация, фрагментация.

Делецията е в резултат на загуба на част от хромозомата и в хомозиготно състояние е летална.

Дупликацията представлява увеличение броя на хромозомите на едни и същи гени или последователност от поредица гени.

Инсерцията представлява преместване на участък от хромозомата или на отделни гени на друго място в дадена хромозома.

Инверсията представлява престрояване на участък от хромозомата, който се обръща на 180 градуса.

Транслокацията представлява преместване на ген или участъх от хромозоманата върху друга, нехомоложна хромозома.

Фрагментацията се изразява в широк спектър – от изменения в отделните фрагменти на хромозомата до пълното й разпадане. Настъпва при рязко ваздействие върху хромозомите чрез рентгеново лъчение, соли на тежки метали, химически мутагени, вируси и др.

Геномните мутации настъпват в резултат на изменение на броя на хромозомите в кариотипа. Геномът, в широк смисъл на значението, представлява комплекс от хромозоми, които потомъкът получава от всеки от своите родители или казано по друг начин – в потомъка се обединени два генома. В по-тесен смисъл на значението, геномът е хаплоидния набор хромозоми, представен от двата набора на диплоидната форма.

Поради тази причина е възможно да се разграничат два основни вида геномни мутации – еоплоидна и анейплоидна. Еоплоидната се изразява в кратно увеличение на броя на цели гентоми. Анейплоидната се изразява в изменение на броя само на отделни хромозоми.
Според направлението си мутациите се разделят на
прави и обратни. Когато мутацията е предизвикала незначително изменение спрямо изходната форма, се нарича микромутация. Според влиянието си върхо организма мутациите се подразделят на витални, неотрални и летални. В този случай обаче, трябва да се отчете, че конкретният ефект на мутацията зависи от условията на развитие. При някои условия леталната мутация се оказва жизнеспособна, а виталната може да се превърне в сублетална.
Проблемът на мутациите е в това, че могат да се унаследяват (възпроизвеждат). По този начин във всеки един момент може да се появи някаква нова характеристика, която да е нежелана или най-малкото – не типична за породата.

Летални гени.
Летални са тези гени, които предизвикват смърт на организма преди достигане на половата му зрелост. Леталните гени са рецесивни. Такива например са гените, обуславящи хемофилията (неспособност на кръвта да се съсирва). Полулетални са тези гени, които не предизвикват смърт на конкретния индивид, но водят до „смърт” на породата. Полулетални са например гените, обуславящи двустранния крипторхизъм.
Кучета, които са двустранни крипторхиди могат да живеят безпроблемнно, но не могат да дават потомство. По този начин невъзможността за възпроизводство на породата води до нейното „умиране”.
Николай Атанасов
   
 
  Още статии
 Тазобедрена дисплазия
 Генетични основи на селекцията
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част V
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част IV
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част III
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част II
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част I
 Класификация на домашните кучета
 Поведение на кучето
 Анатомия на кучето
 Произход на домашното куче
   стр. 1 от 1    >>
 
  Copyright (c) 2006 - 2017 bgDogs.net