:: Начало :: Галерия  :: Връзки  :: За контакти 
  Новини
  Стандарти
  Библиотека
  Клубове
  Развъдници
  База кучета
  Форум
  Библиотека

Организация на развъдната дейност в кинологията - част III

Развъждането



се осъществява чрез комбинация на двата основни вида – Инбридинг и Лайнбридинг. Понякога е необходимо да се използва и умерен Ауткросинг.
Инбридингът е съешаване на родствени кучета. Той не трябва да се прилага, ако развъдчикът не е абсолютно сигурен, че кучетата са здрави и без отклонения в поведението. Развъдчикът трябва да има подробни и много точни данни минимум четири поколения назад за кучетата, които ще инбридира. Инбредното развъждане изисква много строг отбор на полученото потомство. Кученцата, продукт на инбридинг, които не удовлетворяват изискванията на развъдчика се оставят без родословни документи и в бъдеще не се допускат до разплод. Непознаването на инбридинга може само за две три поколения да доведе до непоправими вреди в породата, които няма да могат да бъдат отстранени десетилетия напред.

Класификация на стеснеността на инбридинга



Инбридингът и селекцията се допълват взаимно



Прилагането на тесен инбридинг довежда до изчерпване на генетическата вариабилност и по-нататъшен селекционен процес не е възможен. Това изисква прилагане на умерен инбридинг, като понякога се налага преминаване към ауткросинг.

Лайнбридингът е подобен на инбридинга. При него също се съешават родствени животни, но техният общ прародител е от трето-четвърто поколение назад. Същевременно, колкото по-далечно е родството, толкова по-голямо ще бъде варирането на признаците в полученото потомство. Поради тази причина развъдчикът трябва да се придържа към тесен лайнбридинг.

Ауткросингът (аутбридинг) е съешаване на неродствени кучета. Той може да се използва, когато е необходимо в породата да се внесе някаква конкретна, специфична характеристика или ако целта е да се коригира недостатък, излязъл на яве по време на линейното развъждане.

При ауткросинга влиянието на прадедите върху генотипа на родения потомък е следното:
Роденото кученце формира своя 100% генотип чрез получаване на 50% от генотипа на бащата и 50% от генотипа на майката. В тези 50% бащин генотип има 25% гени на дядото и 25% гени на бабата. От своя страна дядовските 25% гени включват в себе си по 12.5% гени от прадядото и 12.5% гени от прабабата. Това проследяване както по бащина, така и по маичина линия може да продължи теоретически безкрайно.

Представено в табличен вид формирането на генома има следния вид (до 10 поколения назад):



При неродствено развъждане се получават кученца с по-голяма устойчивост, високо ниво на хетерозиготност, висока степен на изменчивост. По този начин селекцията има ефективен резултат.

От друга страна хетерозиготните разплодници не са достатъчно препотентни и рано или късно отново се достига до инбридинг.
Николай Атанасов
   
 
  Още статии
 Тазобедрена дисплазия
 Генетични основи на селекцията
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част V
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част IV
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част III
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част II
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част I
 Класификация на домашните кучета
 Поведение на кучето
 Анатомия на кучето
 Произход на домашното куче
   стр. 1 от 1    >>
 
  Copyright (c) 2006 - 2017 bgDogs.net