:: Начало :: Галерия  :: Връзки  :: За контакти 
  Новини
  Стандарти
  Библиотека
  Клубове
  Развъдници
  База кучета
  Форум
  Библиотека

Организация на развъдната дейност в кинологията - част IV

Структуриране на развъдник от гледна точка на разплодните кучета



Развъдната дейност, освен база теоретична информация, изисква и наличие на кучета. Първа стъпка в това отношение е начинът, по който трябва да подходи човек, искащ да се занимава сериозно с такава дейност.

Преди всичко е необходимо да се натрупат много знания за породата, за всички проблеми, които могат да се появят или съществуват в нея. Непременно трябва да е изградена лична зрителна представа – колкото повече кучета са наблюдавани, толкова по-добре.

Никога не трябва сляпо да се вярва на непознати хора – нито в посока на хвалебствия, нито по отношение на критика. Трябва да се познава стандарта, за да се знаят всички фенотипни характеристики и когато се получава информация от страничен, непознат човек, да се отсява много внимателно всичко казано, от всичко налично.

За да се говори за начало на развъдник, се има предвид преди всичко женското куче. То това, което ще започне да „произвежда” и ще постави облика на развъдника.

Преди да се вземе възрастна женска, която ще се използва за разплод задължително се отчитат:

1. Многоплодие (плодовитост).
2. Продължителност на еструса и честота на повторяемост.
3. Количество на мъртвородените.
4. Начин на протичане (трудност) на раждането.



Когато се взема малко женско кученце, с тенденция да стане разплодно, трябва да се познава идеално родословието му. Бъдещият развъдчик трябва да има абсолютно достоверна информация поне за 4 поколения назад. Съвсем не е достатъчно само да знае кои са родителите, дедите и прадедите на въпросното куче.

За всяко едно животно трябва да има данни какви потомци е давало до момента, какво е било тяхното състояние, имало ли е между тях такива, които да са показали нежелани екстериорни белези или да са били носители на наследствено заболяване.

Бъдещият развъдчик никога не трябва да се блазни и впечатлява от информация, че родителите на неговия бъдещ разплодник са били шампиони на някоя или няколко изложби, че много хора искат или са купували кученца именно от същите родители и т.н. Мнението за бъдещия разплодник трябва да се формира само и единствено на личната зрителна представа и достоверни данни, касаещи разплодната дейност и наследственост, която са проявили въпросните родители. Изключително важно е кучето, което ще поставя началото на развъдник да е продукт на умерено до далечно родство (да е прилаган :айнбридинг), но отново при условие, че се знае какво са давали като потомци съответните инбридирани родители.

В момента, в който бъдещата разплодна женска или кученце, което ще се отглежда за разплодник, попаднат в дома на развъдчика, е необходимо да се оформи „лично дело” на кучето. Изгражда се база данни, която може да бъде на компютър, но може и да се вписва на ръка в тетрадка.

Тази база данни започва със събраната до момента информация за кучето и към нея да се добавя абсолютно всичко, касаещо въпросния разплодник занапред – негово родословие, снимка в екстериорна позиция, снимка само на главата, рентгенография за състоянието на тазобедрените стави, екстериорни измерения (ако кученцето е малко и расте, измеренията няколкократни до момента на спиране на развитието му), ваксинации, обезпаразитявания, актове за заолождания, протичане на бременността, обследвания на приплоди, родени кученца от всяко раждане, смъртност, участия в изложби, получени оценки и т.н. Колкто по-богата е базата данни, толкова по-голям контрол може да се осъществява на разплодната дейност, а по този начин да се поддържа и качеството на развъдника.

Във всеки един момент от своята дейност развъдчика трябва да има много трезва преценка за разплодниците си и за това, което получава от тях. Той трябва да е самокритичен и детайлно да преценява всички неуспехи, без да се отчайва от евентуални нежелани резултати. Много по-важно е обаче да не се самозаслепява, заживявайки с мисълта, че неговите кучета са най-качествените и няма по-добър от него.

Всеки развъдчик трябва да е наясно, че няма идеално куче. Това, което в дадени условия задоволява някакви потребности на човека, в друга среда и при други условия може да се окаже абсолютно непригодно. В такива случаи най-подходящият медод е така нареченият „системен подход”. Той изисква от селекционера да има детайлни знания за значението на всеки един признак и до колко този признак е в зависимост от факторите на средата.

Съставяйки развъдния план, селекционерът трябва да е наясно с каква цел ще използват получените приплоди. Това означава, че ако овчарските кучета, които ще са продукт на съответното развъждане, не попаднат в своята естествена среда, те ще се превърнат в нищо повече от домашни любимци-компаньони.

В селекционният процес трябва да се отчита:

1. Конторл на поголовието. Това ще рече да има база данни за всички кучета, сред които се провежда отбора. Тази база данни трябва да включва:
а) Екстериорно измерване на данни за фенотипните белези на кучетата;
б) Цвят на космената покривка;
в) Структура на косъма (на космената покривка);
г) Състояние на зъбите – захапка и наличност (липса) на зъби;
д) Тип на нервната дейност – преобладаващи реакции (активно отбранителна, пасивно отбранителна, страх и т.н.);
е) Работни качества;
ж) Потентност;
з) Многоплодие;
и) Умение за отглеждане на потомство (майчин инстинкт) и т.н.

2. Външносредови фактори. Това са факторите на средата, които развъдчикът може да управлява. Такива са:
а) Условия на отглеждане – на открито, в жилището, вързано, свободно и т.н.;
б) Хранене – вид, състав и балансираност на дажбата;
в) Натоварване на кучето – обучение, специална дресировка, работа със стадото, плуване, движение на дълги разстояния и т.н.

3. Икономически фактори. Те включват разходите по отглеждането на кучето, движение на цените на продаваните кученца според търсенето, разходи във възка със селекционния процвс – за татуировки, ваксинации, изготвяне на родословни свидетелства, участия в различни прегледи, изложби, шампионати за изпитания и т.н.

Въз основа на направените отчети селекционерът съставя годишен план и перспективен план на своята дейност

Годишният план се съставя на база на наличните кучета в развъдника и най-вече на тяхното качество като разплодници, предвидени връзки за съешаване, разходи по кучетата в развъдника и т.н.

Перспективният план включва в себе си информацията от годишните планове за съответния период (най-често – около 5 години), характеристика на състоянието на породата, тенденции за развитие на породата в екстериорно отношение, работни качества на кучетата, включени в плана, отчитане на положителните и отрицателните страни на всяка разплодна двойка на база получените приплоди, какви селекционни методи ще бъдат използвани за изпълнението на самият план и т.н.

В един развъдник не трябва да има повече кучета, отколкото е възможно да бъдат отглеждани качествено. Най-перспективните приплоди развъдчикът трябва да оставя за себе си или под свой контрол. В бъдеще те могат да се явят продължители на потомството и формирането на развъдни линии. Развъдчикът никога не трябва да се поддава на съблазънта, че за дадено кученце може да вземе много пари вместо да си го остави за продължаване на бъдещата си дейност.

Там, където стремежът към финансова печалба се превърне във водещ фактор в развъждането на кучета – кинологията свършва

Успешна развъдна дейност се реализира чрез Лайнбридинг при работа с минимум две линии и переодично те се комбинират. Развъдчикът трябва да има възможност да ползва и разплодници от трета линия, която да не е родствена на предните две и да извършва Ауткросинг с нея.

Когато се прилага Ауткросинг е добре като разплодник да се включи инбреден мъжкар. Той ще е „по-изчистен” по отношение на рецисивни белези от мъжкар, който е продукт на Лайнбридинг.

Ако развъдчикът е абсолютно сигурен в качествата на своите разплодници, ако е сигурен, че в една предстояща връзка няма да се появят рецисивни белези, може да използва някои степени на инбридинг. Добри комбинации могат да се получат при следните съешавания:


Тесният инбридинг Баща x Дъщеря, Майка x Син или Брат x Сестра е рискован. Ако няма абсолютно достоверна информация относно наличието (липсата) на рецисивни гени, съществува риск за проявяване на силна инбредна депресия.

За да се прецени дали даден разплодник е носител на нежелани рецисивни гени може да се извърши съешаване между него и дъщерите му. Съешаване само с една от дъщерите му е недостатъчно, защото тя може да е хомозиготна по отношение на някой доминантен ген.

Чрез инбридинг Баща x Дъщеря разплодникът се проверява наведнъж по отношение на всички рецисивни гени. Тук изниква въпроса колко кученца трябва да има една такава връзка, за да се прецени вероятността да не бъде открита хетерозиготност в дъщерите, с които бащата се съешава.



Ако приемем, че проверяваният разплодник е заплодил 5 свои дъщери, то получените кучила са били съставени от 24 кученца както следва:



В нито едно от кучилата не е открита хомозиготност по отношение на нежелани рецисивни гени.

Според таблицата вероятността да не се прояви нежелане рецисивност е следната:
0.71; 0.66; 0.62; 0.62; 0.57.
За да се определи вероятността да не се появи хетерозиготност за бащата, е необходимо да умножим 0.71 x 0.66 x 0.62 x 0.62 x 0.57 = 0.1026. Изразено в % това е равно на 10.3%.

При така получените резултати се отчита, че подложеният на проверка разплодник е свободен от нежелани рецисивни гени във вероятност: 1 – 0.1026 = 0.8974 или изразено в % това е равно на 89.7%

Дъщерите на същия този разплодник, според получените от разждането приплоди, са свободни от нежелани рецисивни гени, съответно на 29%, 34%, 38%, 43% (третата и четвъртата дъщеря са родили еднакъв брой кученца).

Ако развъдчикът прилага горната система за проверка, той ще получи резултати не само за разплодника си, но и за неговите дъщери. И по-важното, което е, че тези резултати ще бъдат не по един ген, както това става при анализиращото развъждане, а по отношение на всички нежелани рецисивни гени. При тази схема, ако сред получените потомци се появи дори и едно кученце с нежелан рецисивен фенотип, по който и да е ген, веднага ще бъде доказано, че по този алеал е носител както проверявания разплодник, така и неговата дъщеря, родила това кученце.

Недостатъкът на метода е, че се получава високоинбредно потомство, при което нивото на хомозиготност достига 25%

Размножаване и развъждане.

Размножаването на кучета, от гледна точка на кинологията, не е нишо повече от съешаването на мъжки и женски разплодници и получаване на потомство от тях. За съжаление много собственици на кучета, а често такива, които вече са регистрирали развъдници, отъждествяват този най-обикновен полов акт с развъждането като процес. Увеличаването на поголовието в породата чрез този непланиран и неконтролиран начин довежда до отклоняване от желания тип о „разбиване” на породата.

Един от водещите показатели за всеки развъдчик по отношение на перспективността на неговото развъждане трябва да бъде Индексът за интензивност на селекцията. Ще разгледаме два примера.

1. В следващото развъждане са включени 10 животни. Индексът за интензивност на селекцията е равен : 10:21 = 0.47. Това означава, че в развъждането са влезли 47% от родените приплоди.

2. Ако обаче развъдчикът остави за по-нататъшно използване не 10, а 3 от най-стойностните си кучета, индексът на интензивност на селекцията ще бъде: 3:21 = 0.14. В този случай в по-нататъшния развъден процес продължават 14% от родените приплоди. И тъй като за продължаване на развъждането са оставени най-добрите, това предполага, че прогресът за постигане на поставените развъдни цели е по-голям.

Колкото е по-нисък индексът за интензивност на селекцията, толкова вероятността е по-голяма, че потомството се доближава до желания тип.

Когато развъдчикът изчислява индексът на интензивност на селекцията за всяко олучено поколение, а също и усреднените индекси от няколко поколения, той ще може да прави изводи за ефективността на развъждане, което провежда в своя развъдник.

Смисълът за съществуване на развъдници и въобще – за провеждане на развъждане, а не на размножаване е постоянното подобряване и затвърждаване на качеството на породата като цяло.
Николай Атанасов
   
 
  Още статии
 Тазобедрена дисплазия
 Генетични основи на селекцията
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част V
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част IV
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част III
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част II
 Организация на развъдната дейност в кинологията - част I
 Класификация на домашните кучета
 Поведение на кучето
 Анатомия на кучето
 Произход на домашното куче
<<    стр. 1 от 1   
 
  Copyright (c) 2006 - 2017 bgDogs.net