:: Начало :: Галерия  :: Връзки  :: За контакти 
  Новини
  Стандарти
  Библиотека
  Клубове
  Развъдници
  База кучета
  Форум
  Стандарт на породата

Каракачанско куче

Стандарт по който работят в МОКК


Автори:

Св. Стоев, зооинж. д-р Т. Кунев, И. Стоев (1)

Дата на „Официален подробен стандарт на породата с разширение, корекции и изменения на МОКК”

– 26. ІХ. 2014 г. (2)

Синоними:

Чобанско / Овчарско куче, Каравлашко куче, Тракийски молос (Thracian
Mollos), Karakachan Dog (Karakatschan Hund, Chien Karakatchan).

Произход:

България

Използване на породата:

пастирско куче за охрана на стада и имоти, за компания, дворно
куче.

Класификация по FCI

- Група II; Секция 2 – Молосоиди. Подсекция – 2 Планински
кучета. Без изпитание за работа; по IKU – Група I

Кратък исторически преглед:


Каракачанското куче е изключително древна автохтонна порода, зародила се на
Балканите, стояща в генетичните корени на редица настоящи молосоидни породи от полуострова (3).
През 1938 г. описание на Каракачанското куче (Der Karakatschan hund) прави за немския печат д-р H. B. Peters, в което го определя като Canis familiaris balkanicus(4).
Първият български изследовател на породата е д-р Тодор Гайтанджиев, който още през 1948 г. поставя въпроса за съхранението й, а през 70-те предлага и приемането на неин стандарт (5).
Каракачанското куче е записано под това си име в литературните произведения на възрожденци и класици като Поп Минчо Кънчев, Захари Стоянов, Йордан Йовков, Георги Райчев, Йордан Радичков, Станислав Стратиев и др. Ликът му е възпят и от големи класици в изобразителното изкуство: Иван Мърквичка, Златю Бояджиев, а от съвременните художници – в платната на Светлин Стоев, на етническия каракачанин Никола Заров, на канадската авторка Nicole D. Westbrook и др.

Общ изглед:

Масивно, широко и здраво куче, с мъжествено присъствие. Силно изразен полов деморфизъм. (6)

Тип конституция:

Здраво груб към груб.

Ръст /височина в холката/:

за мъжките - мин. 65 см, за женските - мин. 60 см, горна граница: 70 см за мъжки, 68 см за женски; идеален ръст – 68 см за мъжки, 66 за женски.

Поведение и темперамент:

Смело и твърдо уравновесено куче със силно изразено териториално поведение, с безупречна преценка за степента на заплаха и съответно адекватна реакция. След отминаването й агресивното му поведение бързо утихва, но то остава бдително. Типът нервна система е близка до характеристиките на сангвиника (7).

Важни пропорции:

Дължината на тялото е равна на височината при холката + Х%
- при мъжките кучета Х = 4 - 10 %
- при женските кучета Х = 6 - 15 %
- височината при лакътя = 52 - 55 % от височината при холката
- дължината на муцуната = 43 - 45 % от дължината на главата
- височина при холката: м - 65-70/ ж - 60-68 см.
- кoса дължина на тялото: м - 71.1/ ж - 66.9 см.
- тегло: м - 40-55/ ж - 30-40 кг.
- индекс за разтегнатост: м - 104.7/ ж - 107.5 см.

Средни стойности %:


1. Формат: м- 105 / ж- 108
2. Индекс за масивност: м- 124/ ж-118
3. Костен индекс: м- 20 / ж- 20
4. Индекс висококракост: м - 53 / ж - 52.5
5. Идекс дългоглавост: м - 40 / ж - 39
6. Индекс широкочелост: м - 55 / ж - 56
7. Муцуна: м / ж - 41 % от дължината на главата

Глава:


Мозъчен дял:

Черепът е широк и масивен, горният профил е леко заоблен, челната бразда е плитка, окципиталният издатък е слабо забележим. Надочните дъги са слабо развити. Осите на муцуната и мозъчния дял са успоредни.
Стоп: Слабо изразен.

Лицев дял:


Муцуна: Масивна, разширяваща се към основата, по-къса от черепната част. По посока на носа едва видимо се стеснява и завършва тъпо.
Носна гъба: Голяма и добре пигментирана. Ноздрите са широки.
Устни: Средно дебели и прилепнали. Горната покрива долната. Добре пигментирани.
Челюсти(зъби): Челюстите са силни. Зъбите са 42 на брой (20 в горната и 22 в долната челюст). Големи и бели, правилно подредени. Захапката е ножична или клещовидна.
Очи: Малки, дълбоко или средно дълбоко косо поставени, като латералните ъгли стоят по-високо или хоризонтално от медиалните. Тъмно (цвят на кестен) или светло кафяви (цвят на кремък), в зависимост от цвета на косъма. Ръбът на клепачите е тъмно оцветен (8).
Уши: Средно дебели, по-скоро малки, ниско поставени, с V - образна форма, висящи, плътно прилепнали към черепа. Покрити с дълги и меки (вълнисти) косми, достигащи дължината на ухото (9).

Шия:

Къса и мощна, извита в полу-дъга, яко свързана с главата и трупа. Привидно скована и трудноподвижна. Богато окосмена със слабо изразен гердан разположен надлъжно по вентралната част на шията.Кожата образува леко висящи гънки (подвис). Ъгълът на постав спрямо линията на гърба прави главата на кучето да изглежда ниско поставена спрямо нивото на холката и линията на гърба.

Тяло:


Горна линия: Хоризонтална, права. Допуска се и плавно издигане на линията на гърба към крупата (лека надграденост), завършващо с плавно спускане към поясницата (двойно председлесто куче).
Холка: Добре развита, дълга и мускулеста.
Гръб: Прав, широк и обложен с масивна мускулатура.
Поясница: Средно дълга, широка, добре замускулена. Открояваща се над линията на гърба.
Крупа: Средно дълга, широка, леко наклонена. Заоблена и мускулеста.
Гръден кош: Дълбок и широк, но не бъчвообразен. На дълбочина достига най-малко до лакътя.
Долна линия и корем: Коремът е мускулест и стегнат, леко прибран.

Опашка:

На дължина достига най -много до скакателната става. Покрита в повечето вътрешнопородни типове отгоре с дълги и груби косми, а отдолу с много по-дълги меки, леко вълнисти косми. Навъртяна, стегната, носи се над гърба, дори встрани от него. Рядко виси отпусната, но в такова положение остава с навит на кука край (10).

Крайници:


Предни крайници:

Масивни, здрави, паралелно прави или видимо извити навън във формата на подкова, като лапите сочат – гледано отпред – леко на вътре („меча стъпка”).
Рамо: Дълго и широко. Здраво свързано с трупа. Покрито с масивна мускулатура. Ъгълът между лопатката и раменната кост е около 105°.
Лакът: Нестърчащ извън общия обем спрямо гръдния кош, определящ т. нар. „мечи постав”, осигуряващ свободен мах при движение.
Подрамо: Дълго, с масивни кости.
Карпус: Здрав и широк.
Метакарпус: Леко наклонен. Широк и здрав.
Лапа: Голяма, закръглена, със сухи и прибрани пръсти, сводеста, на юмрук. Богато окосмена, с кичури меки косми между пръстите. Възглавничките са еластични и тъмни.
Ноктите са дебели и здрави, за предпочитане тъмни на цвят.

Задни крайници:

Паралелни по между си, мощни, добре заъглени ставни ъгли.
Бедро: Средно дълго, широко. С масивна мускулатура.
Подбедро: Дълго, широко и мускулесто.
Скакателна става: Широка и суха. Ъгълът на тибио-тарзалната става е около 140?.
Метатарзус: Средно дълъг, масивен, леко косо поставен.
Лапа: По-издължена от предната, със сухи и прибрани пръсти. Често се срещат един, два или повече допълнителни пръста на задните крайници, някои закрепени чрез костна фаланга. Богато окосмена („шляпеста” лапа).

Алюри:


Движенията са свободни и широки, излъчващи мощ, властност и сила. Предпочитан алюр е пружиниращия тръс.

Кожа:


Плътна, еластична и прилепнала. Не образува гънки, с изключение на слабо развит гердан, разположен надлъжно в долната (вентралната) част на шията. Носната гъба и видимите лигавици са черно пигментирани, а при рижо-белите кучета в кафяво.

Косъм:


Качество на косъма:

По отношение дължината на косъма се различават два типа:
Дългокосмести - с дължина на покривните косми по тялото над 12 см. С често срещана бразда, минаваща по дължината на гърба, разделяща козината по двете страни на тялото.
Дължина на покривните косми по тялото, шията и крайниците - до 12 см, но не и по-къси от 8 см. По шията, холката, крупата и горната страна на опашката космите са дълги и груби. Покривните косми са прави и твърди. По главата и предната страна на крайниците космите са настръхнали и остри. Типичен V-образен гребен, спущащ се в две полудъги по двете страни на главата и врата, образуващ „бакенбарди”, придаващ царствено изражение
на кучето. Има добре развит подкосъм. По задната част на крайниците, задната (долна) страна на опашката и по ушите косъмът е по-мек и леко вълнист (но не и къдрав).
Късокосмести – с дължина на косъма – от 5 до 8 см. Също има много добре развит подкосъм, като покривният (остър и настръхнал, сбит) е със сравнително еднаква дължина по цялото тяло, включително и по опашката (както при някои хищници). Типичен характеристика за екземпляри с преобладаващо едноцветие.

Цвят на косъма:

Окраската е двуцветна или трицветна, петниста. Варира във всичките тонове на землистата топла цветова гама – от кремаво бяло, светла охра и землисто кафяво до бакърено риж цвят, вълчо-сив, метално студени отенъци, наситено черен с отенъци на обгоряло дърво, или черен, с цвят на черешова кора („мечи” цвят) или на презряла вишна.
Избягва се маслинено-черният. Гореописаните разцветки се комбинират на петна върху светла или съответно тъмна основа (11).

Ръст:

Мъжки: 65 – 70 см, идеален ръст – 68 см. / Женски: 58 – 68 см, идеален ръст - 65 см.
Забележка: При наличие на регистрирана изключителна чистопородност и установен уникален произход, по отношение долната граница се допускат компромиси.

Тегло:

Мъжки: 40 – 55 кг. / Женски: 30 – 40 кг.

Недостатъци:


Всяко отклонение от гореизложеното следва да бъде считано за недостатък, който ще бъде санкциониран в зависимост от степента на изявата му.
- недостатъчно масивна и широка глава
- заострена муцуна
- неизразен или силно изразен стоп
- силно изпъкващ окципитален издатък
- изпъкнали или кръгли очи
- високо поставени, или неплътно прилягащи уши
- депигментация
- дълга или прекалено къса шия
- изразен гердан в областта на шията
- тесен или плитък гръден кош
- мек гръб
- шаранов гръб
- ниско поставена опашка
- криви крайници, Х - образна постановка
- силно наклонени или изправени метакарпуси и видими следи от рахит
- остри или изправени ставни ъгли
- тигрова окраска по цялото тяло
- черна маска
- липса на полов деморфизъм

Забележка: Като екстериорен недостатък се приема напръскана окраска, когато многото малки петънца образуват неясно очертано голямо петно по тялото.

(1) Официалният стандарт е приет на 10.08. 2005г. от Държавната комисия по породи животни
към Министерство на земеделието и горите на Република България. Автори на стандарта от
14.01.2000 г.: В. Динчев, С. Седефчев, А. Седефчев, Св. Стоев. Дата на публикуване на първия
стандарт: 26.06.1991 г. “Тракийски университет” - Стара Загора. При съставяне редакцията на тук
изложения Подробен стандарт са взети под внимание забележките на специалисти, имащи
отношение към породата, като зооинж. Генко Стоянов, зооинж. Гоце Гугуловски, инж. Димитър
Драганов, Евтим Стамболов, Димитър Димитров, Тасим Рамадан, и др.

(2) Международна Организация КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ /МОКК/, седалище гр. Стара Загора -
Тракийски Университет, е регистрирана на 27.07.2001 г. в Старозагорския съд с председател
Светлин Стоев. На 10.07.2005 г. „Държавната комисия по породи животни” към МЗХ официално
признава породата селскостопански кучета КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ. На 04.04.2006 г. „Патентно
ведомство” на Република България издава СЕРТИФИКАТ на Каракачанското куче с №
10675/04.04.2005 г. На 20.02.2007 г., на основание чл. 29, ал. 1 от „Закона за животновъдството” МЗ
издава РАЗРЕШЕНИЕ за развъдна дейност с Каракачанското куче № 24/20.02.2007 г., вписано в
ПУБЛИЧНИЯ РЕГИСТЪР на Министерството и този публичен регистър е изпратен на
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ и ОФИЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ на ВСИЧКИ СТРАНИ ЧЛЕНКИ
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. На 28.02.2008 г. „Международна Асоциация Каракачанско Куче”, гр. Ст.
Загора – Тракийски Университет се пререгистрира в „Международна Организация Каракачанско
Куче”, гр. Ст. Загора – Тракийски Университет и премина от „частна” в „обществена полза”,
съгласно изискванията на „Закона за животновъдството” /чл.29, ал.1; допълнителни разпоредби §1,
т.37 и § 3, т. 44/.
Основна цел на МОКК: Запазване на Каракачанското куче в автентичния му вид чрез прилагане на
„поддържаща селекция” и връщането му в естествената му среда в полза на земеделските стопани.
Правомощия: МОКК като развъдна организация има право да сключва договори за развъдна
дейност със земеделски стопани, които отглеждат Каракачански кучета, и да ги включва в
развъдните схеми на Организацията. МОКК, съгласно чл. 15 от ЗЖ, единствена има право да
издава „Удостоверение за породност” на Каракачанските кучета, които да послужат пред
Областните дирекции „Земеделие и гори” при регистрация на развъдни ферми (развъдници). МОКК
има право да издава „Сертификат за произход” и родословни свидетелства на разплодници от
породата Каракачанско куче.
Важно: МОКК се дистанцира от новосъздаденото сдружение „Международна Асоциация
Каракачанско куче” – гр. Пловдив, Аграрен Университет /24.04.2008 г./, която ползва стария
печат и име на Организацията, и симулира дублираща дейност!
[Стандарти на породи]
 
   Още за породата

МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ





e-mail: mokk_2001@abv.bg
Почетен председател: Светлин Стоев
Председател: зооинж. д-р Тихомир Кунев, тел.: 0887 56 86 33
Зам. Председател: Георги Георгиев, тел.: 0889 85 42 90
Отговорник по развъждането: зооинж. Генко Стоянов, тел.: 0882 51 92 96
  Развъдници
  Copyright (c) 2006 - 2017 bgDogs.net